Биография

 В чудният дом небесен душата пътят трасира
на живот земен,страдален,но силно желан.
Далеч от беди,за изпитания сили събира,
да изпълни непосилният план начертан.

Момченцето се ражда,но болест коварна протича,
с първите глътки майчино мляко от гръдта.
През рана,отворена,то по гърдичките се стича
и искрата на живота гасне,бавно,в кръвта.

С божие чудо,и лекарство старинно,оцелява,
да продължи във векът пътят трънлив и интересен.
С похвална любознателност живота изучава,
в приключения разни се вживява унесен.

Но в градчето малко* съдбата го отвежда
по план,изкупителен,в небесата съставен,
и в животът безметежен промяна отрежда,
за страдания в жизненият му мир душевен.

При разходка на палавникът,с главата луда,
блестяща вещ,интересна,погледът привлича.
Грабва момчето играчката нова,с почуда:
на гилза патронна предметът,лъскав,прилича.

Запълнена е с нещо,недостатък поправим.
С пирон и камък пълнежът й бързо се почиства.
С действие решително проблемът е лесно решим,
но взривът,оглушителен,ръката детска откъсва.

След гърмът - тъмнина.Прогледва на ръце понесено
и не за съдбата си изплаква,ранено,детето,
а за майката клета и сърцето й почернено,
за сънищата й вещи за беда в градчето.

За страданията свои не сеща се момчето,
че опитът късно идва,с проблемите бъдни,
а в игрите недъгът не пречи на детето,
привикващо бързо с разните действия,трудни.

Бащата,покрусен,не забранява на хлапето вече
инструменти в работилничката да похабява,
с надежда,бедата да забрави малкото човече,
че със способност полезна може бог да го дарява.

Радиото увлича хлапака,планери конструира,
фотографира живата и нежива природа.
Пълноценност в живота хлапето имитира,
щастливо,че успехите му оценя народа....

С книгите,в битки старинни с герои участва,
на самолет лети и в бури сърцето примира....
В океани непознати острови чудни открива
и съкровища древни,в ракли изтлели,намира.

С фантастични същества по планети се среща,
приключения странни в космосът преживява.
На Земята извънземни,без боязън,посреща
и измерения други понякога посещава...

В игри безметежни протича детството красиво,
в неведение сладко за живота нелесен.
Пораства хлапето с характер горд и щастливо,
но попада в капанът на недъга телесен....

В пубертета влюбва се в девойка,красива
и за обич мечтае,в живота си сложен.
Чувствата нежни,свенливо,в писмото излива
и отговорът очаква с трепет тревожен.

С тръпнеща душа поема посланието кратко,
но отлага да узнае известието съдбовно....
Надежда таи за взаимност от момичето сладко
и страстно пулсира кръвта в сърцето неспокойно....

Пареща болка,с влага,забулва очите,
тъга непозната обзема момчето,мълчаливо.
Тихо простенва,с мъка преглътнало сълзите,
познание получило за бъдещето,горчиво...

В сърцето приютява знанията нови,
болезнено преживяло словата откровенни.
Мълчаливо отминава погледи лукави
и заживява в светове чудни,нереални,

там където любовта не ранява душата
на ютошата,посетен от трепети нежни
на прелести мечтани,и срещнал красотата
от сънища сладки,прогонили мислите тъжни.

Да изживее обич с девойка неземна,любима,
от ласките пленена и на душата нежността,
и с трепетите на сладката любов,незабравима,
да се понесат на вълните,страстни,на младостта...

Фантастика,реална само в бденията нощни,
а с настъпващият ден идва болката нова
на отлетелите мечти и вълнения тревожни,
от действителност жестока,за удари готова.

Промяна желана,с надежди нови настъпва;
в градът многолюден и непознат заминава.
За знания полезни в друго школо постъпва
и чаровни девойки тревожно наблюдава.

Девойчета непознати с прелестите си привличат
момчето,от първата любов жестоко наранено.
Не знае,че жените в желанията си приличат
и от романтиката и нежни чувства е пленено.

..................................................................................

В мигове съдбовни,щом в отчаяние потъва,
мъжът не подкрепа,а уроци жестоки получава
за прегрешението детско с играчката красива
от жените,на които обич безкористно дарява.

Пред последната си спирка в жестокият свят,
вярата в жената да възкреси желае,
но светът женски с романтика не е богат
и за нежна обич не посмява да мечтае.

.....................................................................

Самотник,по алеи,младостта тъжно извървява
и изтлели дами,някога красиви,подминава.
Кътчето на Пушкин скъпи спомени му навява
и игрите детски,с тъга и нежност,наблюдава.....

Бургас,07-24.12.2002 г.

______________________________________________
* ...градчето   - Малко Търново

Довиждане блянове!